Еньовден – Рождение на Св. Йоан Кръстител (24 юни) ✝️

Българската патриаршия чества рождението на св. Йоан Кръстител на Еньовден според православния календар в България. Празникът е познат и като Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Йоан/Иван Бильобер, Драгийка в различни части на България.

Кога е Еньовден през 2022?

На 24 юни 2022 отбелязваме Еньовден.

Виж списък с всички, които имат имен ден на Еньовден! Също така може да изберете и използвате едно от нашите пожелания за Еньовден!

Каква е историята на Еньовден?

Няколко години преди новата ера е роден Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат като Еньовден. Традициите, които виждаме на този ден, са изключително интересни. Макар да са посветени на този така важен за християнството персонаж, те не са типични за религията.

Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на траките. Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето. На изток славянските народи често кладат огън, който после прескачат.

Какво се прави на Еньовден по традиция?

Според поверията и традициите на Еньовден завършва пътят на слънцето от зимата към лятото и то поема обратно – от лятото към зимата. А в нощта срещу празника небето се отваря, звездите слизат на земята и омайват треви и цветя, придавайки им лековита сила. Лековити са и водите, защото слънцето се окъпва за последен път преди да замине. Окъпва се и сяда да си почине преди да се отправи към зимата. Затова и днес, в ранната утрин на Еньовден хората ритуално се къпят в реки и езера.

Магията на Еньовден е и в предженитбените гадания с китки. На някои места вместо с китки, гадаели с паламарки (дървена „ръкавица“ с остър извит рог, използвана при жътва) – интересен и необичаен цвят към общоприетите ритуали и обреди.

Празникът някога бил съпроводен с песни, предназначени за всеки момент – от събирането на билки в ранна утрин, до напяването на китките и веселите младежки закачки в края на деня.

Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве. Хората вярват и в друго – че на Еньовден не трябва да се жъне. Св. Еньо ще се ядоса и гръм ще удари онзи, който вместо да го уважи, отиде да работи. По този начин в България християнската традиция се смесва с окултното, с предания и легенди от отдавна отминали времена, които са пренесени от езически времена и са променени в чест на новата християнска религия. Това далеч не е единствения празник, който балканския народ чества по особен начин.

Сноп от билки за Еньовден

Магичната сила на билките продължава да не се пренебрегва. Баячките и гадателките отиват преди изгрев слънце за да берат растенията, за да правят с тях вълшебни цярове. Въпреки легендарния и магичен характер на тези предания, много хора продължават да практикуват брането на сутринта на Еньовден.

Известен е и ритуалът Еньова буля, когато жените в селото преобличат с хубави одежди някое малко момиче и му слагат червено було. Понасят го сред нивите и по улиците, като съпровождат минаването си с песни. Говори се, че така молят Св. Еньо за здраве. После момичето се връща вкъщи при майка си.

На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана“. Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас. Традициите са запазили и друго поверие. Там, където някой е заровил и скрил своето имане, на Еньовден ще пламне син пламък и всеки може да го намери. Всичко това, разбира се, е част от народния фолклор.

Денят 24 юни продължава да се чества с подобни мистични и интересни обичаи, които често озадачават незапознатите или чужденците. Красотата на Еньовден се крие в българския дух, който се е запазил през дългите векове на развитие и повратности в историята. Необезпокоявани нито от времето, нито от действителността, традициите запазват своята мистична красота и навярно завинаги ще живеят по прекрасните земи на майка България. Още веднъж, честит празник, българи!

Картички за Еньовден с пожелания

Очаквайте скоро картички и пожелания за Честит Еньовден!


Източници

  1. nationalgeographic.bg
  2. wikipedia.org
  3. bulgarianhistory.org
  4. nova.bg