Цитати от Малкият принц 🦉

  1. Ако е вредно растение, още щом проличи, че е вредно, трябва да се изскубне.
  2. Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници
  3. Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде”
  4. Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези.
  5. Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.
  6. В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи…
  7. Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
  8. Всички възрастни хора са били най-напред деца.
  9. Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.
  10. Думите само ни пречат да се разбираме помежду си.
  11. Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
  12. Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: “Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!” и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!
  13. Какво е обред? – И това е нещо отдавна забравено. – Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове.
  14. Какво значи „да опитомиш”?… … ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.
  15. Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.
  16. Къде са хората? …- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.
  17. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.
  18. Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат…
  19. Никога не ни харесва там, където сме – каза стрелочникът.
  20. Няĸoи xopa ca ни нeпpиятни, “xлъзгaви” и гъвĸaви ĸaтo гъceници. Ho тoвa нe oзнaчaвa, чe вътpe в тяx тe нямaт нещo пpeĸpacнo.
  21. Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш…
  22. Питам се – рече той – дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!
  23. Пустинята е хубава – каза малкият принц, – защото крие някъде кладенец…
  24. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.
  25. Това е въпрос на дисциплина – каза ми по-късно малкият принц. – Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.
  26. Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина.
  27. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!
  28. Този човек би бил презиран от всички други… Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.
  29. Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.
  30. Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг…
  31. Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.
  32. Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.
  33. Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.