- Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!
- Ако някой ден се случи така, че не може да ме виждаш повече, ме сложи на топло в Сърцето си. Аз ще остана там завинаги..!
- Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
- Всяко нещо струва друго нещо.
- Ето го Южния полюс – каза Кристофър Робин. – И предполагам, има и Западен полюс, и Източен полюс, макар че хората не обичат много да говорят за тях.
- Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
- Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.
- Искам да имам истински мозък, за да ми разказва разни интересни неща.
- Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?
- Какво трябва да… трябва?
- Когато видиш някой да си слага Големите Ботуши, можеш да си доста сигурен, че ще се случи приключение.
- Когато не знаеш къде отиваш винаги отиваш другаде.
- Когато някой казва, че няма никой, значи има някой…
- Колкото повече, толкова повече!
- Може да ме забележат, а може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае.
- Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.
- Не подценявай ценността на Нищо-правенето – на това просто да си вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш.
- Няма нищо по-хубаво от това деня ти да започне с щастлив край.
- Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!
- По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например Какво ще кажеш да хапнем?…
- Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!
- Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.
- Понякога… – каза Пух – най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!
- Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места…
- При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав.
- Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че
- Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите.
- Реките знаят, че няма за къде да се бърза. Някой ден ще пристигнем.
- С каквито се събереш – с такива се събираш.
- Той седна и се замисли по най-замисления начин, който можа да измисли.
- – Когато се събуждаш сутрин, Пух- каза Прасчо -какво си помисляш най-напред?
– Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?
– Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.
Мечо кимна замислено:
– То е все същото!-каза той.“ -
– Преди всичко – каза си то – това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй – бръм… бръм… – без да значи нещо. Щом има бръмчене – значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.
После мисли още дълго и си каза: – А единствената причина да си пчела – доколкото знам – е да правиш мед! - – Как си, Йори?
– Не много как, Пух Мечо… - – Засада!
– Какво е засадено там? – пошепна Пух на Прасчо. – Да не би да е хвойна?
– Засада – каза Бухала – е един вид Изненада.
– Такава е и хвойната понякога – каза Пух. - – Пух? – каза Прасчо.
– Да! – отговори Пух.
– Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух… - – Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух. - – Знаеш ли, Пух. Мислех си…
– Това е добър навик, Прасчо! – прекъсва го Мечо Пух. - – Защо ли нещата трябва да се променят?
– Така имат възможност да станат по-добри! - – Пух, какво е любовта?
– Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.
– А до края ли продължава? – попита Прасчо.
– Не – отвърна Пух, – продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.
– Не Прасчо, пак не разбра – ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!! - – Как се пише любов? – попита Прасчо.
– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух. - – Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух. - -Пух, знаеш ли каква е разликата между „харесвам“ и „обичам“?
-Не Прасчо, кажи ми.
-Разликата е там, че ако харесваш едно цвете ще го откъснеш, но ако го обичаш ще го поливаш всеки ден! - – Кой ден сме? – Попита Пух..
– Сега е ДНЕС!!
– Отговори Прасчо!
– Любимият ми ден!!! – Каза Пух…