Цитати от Мечо Пух 🦉

  1. Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!
  2. Ако някой ден се случи така, че не може да ме виждаш повече, ме сложи на топло в Сърцето си. Аз ще остана там завинаги..!
  3. Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
  4. Всяко нещо струва друго нещо.
  5. Ето го Южния полюс – каза Кристофър Робин. – И предполагам, има и Западен полюс, и Източен полюс, макар че хората не обичат много да говорят за тях.
  6. Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
  7. Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.
  8. Искам да имам истински мозък, за да ми разказва разни интересни неща.
  9. Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?
  10. Какво трябва да… трябва?
  11. Когато видиш някой да си слага Големите Ботуши, можеш да си доста сигурен, че ще се случи приключение.
  12. Когато не знаеш къде отиваш винаги отиваш другаде.
  13. Когато някой казва, че няма никой, значи има някой…
  14. Колкото повече, толкова повече!
  15. Може да ме забележат, а може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае.
  16. Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.
  17. Не подценявай ценността на Нищо-правенето – на това просто да си вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш.
  18. Няма нищо по-хубаво от това деня ти да започне с щастлив край.
  19. Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!
  20. По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например Какво ще кажеш да хапнем?…
  21. Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!
  22. Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.
  23. Понякога… – каза Пух – най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!
  24. Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места…
  25. При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав.
  26. Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че
  27. Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите.
  28. Реките знаят, че няма за къде да се бърза. Някой ден ще пристигнем.
  29. С каквито се събереш – с такива се събираш.
  30. Той седна и се замисли по най-замисления начин, който можа да измисли.
  31. – Когато се събуждаш сутрин, Пух- каза Прасчо -какво си помисляш най-напред?
    – Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?
    – Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.
    Мечо кимна замислено:
    – То е все същото!-каза той.“
  32.  

    – Преди всичко – каза си то – това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй – бръм… бръм… – без да значи нещо. Щом има бръмчене – значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.
    После мисли още дълго и си каза: – А единствената причина да си пчела – доколкото знам – е да правиш мед!

     

  33. – Как си, Йори?
    – Не много как, Пух Мечо…

     

  34. – Засада!
    – Какво е засадено там? – пошепна Пух на Прасчо. – Да не би да е хвойна?
    – Засада – каза Бухала – е един вид Изненада.
    – Такава е и хвойната понякога – каза Пух.

     

  35. – Пух? – каза Прасчо.
    – Да! – отговори Пух.
    – Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…

     

  36. – Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
    – Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.

     

  37. – Знаеш ли, Пух. Мислех си…
    – Това е добър навик, Прасчо! – прекъсва го Мечо Пух.

     

  38. – Защо ли нещата трябва да се променят?
    – Така имат възможност да станат по-добри!

     

  39. – Пух, какво е любовта?
    – Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.
    – А до края ли продължава? – попита Прасчо.
    – Не – отвърна Пух, – продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
    – И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.
    – Не Прасчо, пак не разбра – ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!

     

  40. – Как се пише любов? – попита Прасчо.
    – Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.

     

  41. – Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
    – Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.

     

  42. -Пух, знаеш ли каква е разликата между „харесвам“ и „обичам“?
    -Не Прасчо, кажи ми.
    -Разликата е там, че ако харесваш едно цвете ще го откъснеш, но ако го обичаш ще го поливаш всеки ден!

     

  43. – Кой ден сме? – Попита Пух..
    – Сега е ДНЕС!!
    – Отговори Прасчо!
    – Любимият ми ден!!! – Каза Пух…