Денят на труда на Първи Май

Денят на труда и на международната работническа солидарност, който може да е също познат като 1 май или Ден на труда, е ежегоден неработен ден и национален празник в България.

Също така 1ви май се отбелязва в редица страни в света като празник на обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите.

1 май като празник в България

В България първи май (18 април по стария календар) е отбелязан за първи път в София през 1893 г., но само от печатарските работници на Типографското дружество. Те манифестират до т.нар. „Панагюрски хан“ извън града.

През 1894 г. празникът се отбелязва по интересен начин в София. Правителството тогава отрича този празник и не разрешава отбелязването му. Това не спира обаче членовете на настоятелството на общоработническото дружество „Братство“ да направят манифестация.

На 18 април конна полиция се струпва пред редакцията и клуба на „Братството“ и инициаторите местят отбелязването в гостилница „Александрия“, където собственикът допуска първомайските манифестанти, въпреки че има изрична забрана да го прави.

Полицията бързо разбира и разтурва струпването от манифестанти от заведението. От “Александрия” обаче започва манифестация по булевард „Дондуков“ до клуба на „Братството“.

В крайна сметка всичко завършва с няколко десетки работници, които биват арестувани след продължителен ден на гонитби.

От 1945 г. комунистическата партия започва да отбелязва Деня на труда ежегодно. В страните от социалистическия блок този празник е от голямо значение за идеологията и пропагандата, че те се управляват от работническата класа.

Държавната власт отбелязва 1ви май с мащабни манифестации из цялата страна. В централния площад на всеки град или село държавните служители и местните работници манифестират, марширувайки през площада. Задължителни са и лозунгите, прославящи работническата класа и труда им.

Обикновено на самия площад има и трибуна, от която държавните и местни ръководители управляващи поздравяват работниците от името на централната власт.

След края на социализма през 1989 г. Първи май остава един от официалните празници в България. Разликата е, че властта спира да организира манифестации или големи публични прояви.

Първи май по света

През втората половина на 19 век са създадени в САЩ първите работнически синдикати. Тогава работниците масово нямат права и принуждавани да работят по 16 часа на ден при лоши условия за труд.

Всичко започва на 1 май 1886 г., когато се провежда стачка във всички американски щати с искане за фиксиране на работния ден до 8 часа и установяване на работнически права. Над 300 000 души протестират на тази дата.

Протестът продължава до 4 май, когато в Хаймаркет (Чикаго) е хвърлена бомба по полицията. Загиват седем полицаи и в последвалия бой са убити четирима демонстранти и десетки са ранени. Сблъсъци има и в други части на САЩ.

Исканията на работниците стигат до Европа, където правителствата също срещат съпротива от страна на работническите синдикати. През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал в Париж излиза с апел за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго.

По време на Международната конференция на социалистите през 1904 г. в Амстердам е решено „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“.

Така се ражда и празникът Ден на труда. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работещите“.