Мисия Кестен

admin

От 20 години кестените в България боледуват, като проблемът с всеки изминал сезон обхваща все по-големи райони. Причината, един смъртоносен за фотосинтезата вредител, листоминиращият молец. Молецът напада, както изкуствено създадени насаждения, така и естествени кестенови гори. Негови биологични врагове са само някои хищни птици, най-често срещаната сред които е синигерът.

Какавидите на насекомото прекарват зимата в окапалите листа на кестена. Около средата на април те се активизират и от тях излитат възрастните индивиди. Върху листата на кестена женските снасят своите яйца и излюпените ларви започват да се хранят с листната тъкан и я унищожават. Това води до рязко намалени възможности на дървото да фотосинтезира. Нападнатите кестени губят своята листна маса още през лятото, развиват се по-бавно, по-податливи са на атаките на други паразитни организми и са по-чувствителни на студ, засушаване и засоляване на почвата. Негативните последствия за кестените влияят пагубно и върху другите организми, обитаващи територията на кестеновите насаждения, а също така и върху здравето на хората. Рискуваме да загубим и малкото останали естествени гори от конски кестен.

От 2012 г. група жители на ж.к. „Яворов“ в София започнаха да се грижат за около 150 дървета в квартала. С подкрепата на „Списание 8“ и неговата инициатива „Да спасим в суматохата кестените“ в кампанията се включиха активно 8 училища и над 150 деца. Те заедно приложиха трите най-лесни, ефективни и безвредни за околната среда практики за ограничаване разпространението на молеца:

  • Събиране на окапалите кестенови листа;
  • Разполагане на къщички за синигери;
  • Поставяне на феромонни капани, в които се улавят молците през активния им сезон.

С цел изграждането на пълноценна картотека, екипът на „Мисия Кестен“ разработи мобилно приложение, с което всеки човек може да отбелязва кестенови дървета. До момента в базата данни на инициативата са записани над 950 кестена на територията на София.Кестени

На този уебсайт можете да видите още: