Текстове за некролози 👋

Защо в живота все така се случва
да се разделим с най-добрите
Защо все тях смъртта улучва
и скрива им от нас очите !

Мили и скъпи са спомените, които ни
остави. Те ще живеят вечно в нашите сърца.
Никога няма да забравим безпределната
ти доброта и обич към нас!

Ако можем с думи да те върнем,
най-хубавите за теб ще изберем!
Ако можем със сълзи да те върнем,
море от тях ще съберем!

Жестоката съдба ни отреди
да те носим в сърцата си
като болка и спомен!
СКРЪБТА ПО ТЕБ ЩЕ БЪДЕ ВЕЧНА!

Тленно тяло ще изгасне,
ще изстинат в гроба жили.
МОЯТ ДУХ С ВАС ЩЕ РАСТНЕ,
С ВАС ЩЕ СВЕТЯТ МОЙТЕ СИЛИ!

Добрите хора не умират,
не се превръщат в пепел или в дим,
те винаги оставят светла диря
и честен път,по който да вървим.

Скъпи татко, не минава и ден, в който да не усетя отсъствието ти. Липсва ми да чувам гласа ти. И ми липсват безценните ти съвети.

Татко, животът беше труден, но ти ме научи на едно – никога не се отказвай. Опитвам се да стана някой, с когото би се гордял. Моля се за теб всеки ден.

Скъпи татко, нищо не може да запълни пространството, което си оставил в сърцата ни. Иска ми се да имам още един шанс да бъда с теб!

Мамо, не мога да ти изразя невъобразимата кухина, която изпитвам всеки ден. Надявам се, че се справяш добре в Рая, мамо. Благодаря, че ме гледаш отгоре.

Майка ми беше невероятна жена и, честно казано, търся я във всяка грижовна жена, която срещна. Обичам те, мамо. Надявам се, че се справяш добре от другата страна.

Скъпа мамо, колкото и години да минат, откакто ни напусна, аз все още скърбя за твоята смърт. Липсваш ми и спомените ни винаги са с мен.

Да се ​​разделим с теб беше сърцераздирателно. Но има утеха във факта, че някой ден ще се срещнем отново.

Последно сбогом!
Липсваш ни!
Обичаме те!

Спи спокойно вечния си сън!
Последно сбогом и дълбок поклон пред светлата ти памет!

Живя, раздаваше се всеотдайно,
обичаше ни всички от сърце,
затуй и мъката ни е безкрайна.
Прекланяме пред теб глави!

Вечно жив си остана човекът,
който честно се трудил и скромно живял,
тихо минал своята пътека
и в сърцето на всеки обич посял.

Времето лети, но сълзите и мъката,
че те б те няма, не стихват.
не се забравя човек, раздавал
само добрини, топлина и обич.

Не можем да те върнем, туй е вярно,
смъртта не може никой да възпре,
но в паметта ни благодарна
навеки няма да умреш.
Ще те помним и вечно ще скърбим.

Съдбата е властна над тленното, но тя никога няма да те изтръгне от нашите сърца! Спи спокойно вечният си сън, мила и непрежалима!

Мъка къса ни сърцата, пред твоя гроб стоим, стоим и ниско свели сме челата, докато сме живи ще скърбим!

Смъртта не пита кой е млад и стар изгаря всеки в нейния пожар. Остава въглен да гори, където падне вечно да боли!

Мъката по теб ни е голяма. Сърцето все така за теб боли. И тази болка никога не отминава, защото няма да се върнеш ти. Но ти си далече, завинаги далече, като отронен от дървото лист. Какво не бихме дали пак да зърнем, усмивката и погледът ти чист! Обичаме те!

Добрите хора нивга не умират, не се превръщат в пепел или дим. Те винаги оставят светла диря и честен път по които да вървим.
Ще минат дни, месеци, години, но ние никога няма да те забравим! ОБИЧАМЕ ТЕ! Поклон пред паметта ти!

Живя, раздаваше се всеотдайно, обичаше ни всички от сърце, затуй и мъката ни е безкрайна. Прекланяме пред теб глави!
На всички от своето сърце частица даде с радост. Затова, че беше с нас дължим ти благодарност. И молим Бог сега, в света небесен, да отреди за теб покой и кът чудесен.