Българската патриаршия чества паметта на Св. апостол Андрей Първозвани на Андреевден според църковния календар в България. Празникът е познат и като Андреювден, Андрея, Ендрин, Едрей, Ъдрей, Дрейовден, Едревдън, Мечкинден в различни части на България.
Съдържание
Кога е Андреевден през 2024?
На 30 ноември 2024 отбелязваме Андреевден.
Кой празнува имен ден на Андреевден?
Именници на Андреевден са хората, носещи имената Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.
Каква е историята на Св. апостол Андрей Първозвани?
От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: “Ето агнецът Божий!”. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: “Намерихме Месия!” и го довел при Христа.
Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: “Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци”. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение. Св. Андрей пръв последвал Спасителя. Именно затова свещеното писание го нарича „Първозвани”.
Св. Андрей е особено важен като апостол и мисионер на християнството на Балканите. Според църковното предание той е обиколил всички Черноморски земи, покръствайки населението по днешното българско, румънско, украинско, руско и грузинско крайбрежие. Именно затова св. ап. Андрей се счита апостол на православните славяни, защото той ръкоположил първи епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазване православните българи, сърби, руси и др.
Какво се прави на Андреевден по традиция?
Според поверията и традициите на Андреевден се вярва, че от 30 ноември денят започва да расте („наедрява“) колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно. Празникът е свързан с последователността на сезоните и бележи началото на зимата. С просено зърно е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава „високи“ (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. Вярва се още, че светецът Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи. Смята се, че на Андреевден, денят започва да едрее колкото просено зърно, за това на места се нарича и Едринден или Едрей.
Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките. Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден. По тази причина 10 зърна от свареното вариво (най-често царевица) се хвърлят в комина сутринта от най-старата жена в къщата с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“ Старите жени закачали до най-близката стена до масата картина или нещо приподобяващо мечка. Така българинът целял да умилостиви мечката заради това, че е враг на вълците, които нападали хората и стадата.
B нoщтa нa 29 cpeщy 30 нoeмвpи мoмитe гaдaят зa жeниxитe cи, мoлят cъдбaтa зa щacтиe и cĸopoшнo пpeдлoжeниe дa ce oмъжaт. На празника като повечето празници, който извършват прехода от есента към зимата, в къщата жените не трябвало да работят. Mнoзинa вяpвaт, чe в нaвeчepиeтo нa Дeня нa Cвeти Aндpeй ce cлyчвaт миcтични нeщa. И aĸo cи пожелаете нещо иcĸpeнo, то щe ce cбъднe.
Ha Андреевден xopaтa cлyшaли вoдaтa в ĸлaдeнцитe и в зaмpъзнaлитe peĸи. Aĸo пoд лeдa вoдaтa e тиxa, тo зимaтa щe бъдe xyбaвa. A aĸo e шyмнa – тoвa e нa cтyд и виeлици. Ако нa Андреевден имa cняг, зимaтa щe бъдe мpaзoвитa и cтyдeнa. Cтyдeнo, нo cлънчeвo? Щe имa бoгaт ypoжaй.
Какво се яде на Андреевден?
На трапезата на Андреевден се слага пита и ястия от някакво зърно – царевица, булгур, боб, леща, просо. Тъй празникът се пада по време на Коледните пости, всичко на масата е постно. Популярни постни ястия може да бъдат:
- Селски боб със зеленчуци
- Кисело зеле с ориз на фурна
- Царевични хлебчета с маслини
- Варено жито
- Зимна салата с боб и царевица
- Зеленчукова супа с кисело зеле
- Задушени гъби с ориз
- Бърза зимна салата
- Яхния от картофи с нахут
- Булгур със сушени плодове и орехи
В Гърция също считат деня на свети Андрей за един от църковните празници. Задължително на трапезата на Андреевден има мекици (наричани тиганитес). Брашно, сол, зехтин и сок от портокал се забъркват на полутечна каша и се пържат в тигана. Зависи от коя страна се пусне тестото с лъжицата – получава се или кръгла, или продълговата мекица. Любими на гърците ястия за Андреевден са и така наречените мизитропитес – малки пирожки с извара. В тестото за тях се добавят лимон и ракия.
Сред лакомствата на 30 ноември са и кръглите понички локумадес. Според вярванията на гърците свети Андрей като строг пазител на традициите наказва домакините, забравили да приготвят задължителните вкуснотии, като пробива тигана им. Затова го наричат още Трипотиганас или „пробит тиган”.
В приготвянето на гръцките локумадес се крие и надеждата, че реколтата ще се запази през цялата зима, без да се разваля. По традиция след празничната литургия в патриаршията в Константинопол се раздават локумадес. В Северна Гърция с приготвеното за тях тесто се прави кръст на хамбарите – да не се изпразват и да е щедра идващата година.