Антоновден – Празникът на Св. Антоний Велики (17 януари) ✝️

Българската патриаршия чества паметта на Св. Антоний Велики на Антоновден според православния календар в България. Празникът е познат и като Андоновден или Лелинден в различни части на България.

Кога е Антоновден през 2021?

На 17 януари 2021 отбелязваме Антоновден.

Проверете дали празникът на Св. Антоний Велики се пада почиден ден за 2022 година.

Кой празнува имен на ден Антоновден?

Именници на ПРАЗНИК са хората, носещи имената Антон, Антоан, Антоанета, Антонио, Антония, Антоана, Антоанела, Антонина, Андон, Андония, Андуин, Доника, Дончо, Донка, Донна, Донислав, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас. В България ежегодно има над 80 хиляди именници на 17 януари!

Каква е историята на Св. Антоний Велики?

Св. Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет. Неговите родители били богати християни, които му осигурили добро образование и възпитание. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности.

Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот.

Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. По-късно той оставил своя приятел и се заселил в една пещера – гробница, където живеел много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се със изкушенията на светските видения за наслада. Св. Атанасий Велики прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня.

Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи.

През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал. Като монах св. Антоний участвал и в религиозния живот и укрепвал братята си по вяра по време на гонение.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен “тържество на християнството”.

Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.

Какво се прави на Антоновден по традиция?

В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Започващ ден по-рано, на 16-ти с празника “Южници-верижници”, “Петрово въже” или “Петрови вериги”. Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.

Св. Антон е представен като по-малък брат близнак на св. Атанас. В българските вярвания двамата братя се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) затова са и покровители на ковачите и железарите. Често наричат светците “бащи на чумата”, тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник, и затова едно от имената на деня е Чумин ден.

По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название „сладки и медени”. В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на 17 янаури, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – „леля”.

Според поверията и традициите на Антоновден жените:

  • не трябва да работят;
  • не трябва да предат и или докосват вълна (смятало се, че във вълната спи чумата);
  • не трябва да се плете или ши;
  • не трябва да се вари боб, леща, царевица или други варива (смятало се че, това разболявало децата).

Също така мъжете не трябвало да впрягат добитъка. Необходимо е за здраве да се раздадат на близки и съседи содени питки, намазани с петмез. Една от питките се оставя на тавана “за белята”, “за лелята” т.е. за чумата, защото от суеверие хората се боели да изговорят думата “чума”.

Който подхванел работа, щял да боледува цяла година. Колкото повече си почивате и си угаждате на този ден, толкова повече ще радвате на добро здраве според поверията на Антоновден.

Какво се яде на Антоновден?

На трапезата на Антоновден има изпечени содени питки, надупчени отгоре с масур или вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. Питките се мажат с петмез. Традиционно на трапезата присъстват също тутманик и пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.

Картички за Антоновден с пожелания

Очаквайте скоро картички и пожелания за Честит Антоновден!


Източници

  1. wikipedia.org
  2. hera.bg
  3. edna.bg
  4. standartnews.com
  5. imenata.com
  6. nova.bg