Българската патриаршия чества Деня на влюбените на Свети Валентин според православния календар в България.
Съдържание
Кога е Свети Валентин през 2025?
На 14 февруари 2025 отбелязваме Свети Валентин.
Кой празнува имен ден на Свети Валентин?
Именници на Свети Валентин са хората, носещи имената Валентин, Валентина, Вальо, Валю, Валя. Изберете едно от нашите пожелания за Свети Валентин тук!
Какво се прави на Свети Валентин по традиция?
В последните години и у нас мнозина си задават въпроса: „Какво да подаря на 14 февруари?“ Защото понякога подаръкът може да каже повече, отколкото хиляди думи. Влюбените имат възможност да докажат, че все пак истинската любов съществува, а за най-стеснителните влюбени денят на свети Валентин е прекрасен повод да признаят чувствата си. Така че към избора на подарък би следвало да се отнесем отговорно.
Първата традиция е: мъжът подарява цветя. Не е важно колко е студено навън, колко струва букетът, колко е голям. Най-важното е искреното чувство и вниманието.
Втората традиция е: цветята да са обагрени в червено. Желателно е, тъй като червеният цвят е всепризнат символ на любов.
Класическа емблема на деня на св. Валентин са червените рози, които според античната легенда се появили, когато Афродита, бързайки към своя любим Адонис, стъпила върху бял розов храст и нейната божествена кръв обагрила листенцата им в червено.
Ако Вашият подарък не са цветя, то той трябва да е опакован в червена хартия.
Третата традиция е: подаръкът трябва да бъде сладък, така че към цветята няма да бъде излишна кутия бонбони или защо не шоколад. Чудесно би било, ако е във формата на сърце, тъй като това е…
Четвъртата традиция: подаръкът е във форма на сърце. Но може и просто да се залепи сърце, изрязано от червена хартия. Ако пък фантазията ви е заработила на пълни обороти и вече сте приготвили и „валентинка“ с любовно признание, браво на вас! Може само да се завижда на вашия избранник.
В Америка за този празник работи цяла индустрия — картички с амурчета, картонени и метални кутии във формата на сърце, кулинарни изкушения.
Каква е историята на Ден на влюбените?
Има няколко теории зад Деня на влюбените, 14 февруари и Свети Валентин:
Най-разпространената от тях разказва за свещеника Валентин, който тайно женил войниците на римската империя за техните любими дами. Смята се, че по онова време браковете в армията били забранени, тъй като свободният неангажиран със семейство войник можел по-лесно да жертва живота си на фронта.
Император Клавдий ІІ наказвал сурово онези, които нарушавали наредбата за безбрачие. Затова когато разбрал, че полевият лекар и при това свещеник Валентин провежда тайни венчавки, владетелят заповядал виновникът да бъде хвърлен в затвора.
Много скоро била изнесена и окончателната присъда – смърт.
Легендата гласи, че преди смъртта си Валентин написал кратко прощално писмо до любимата си и го подписал „Твой Валентин“. По-късно свещеникът бил канонизиран като светец, а последното му писмо основало традицията да се подаряват любовни картички „валентинки“.
Денят, на който влюбените празнуват, всъщност е денят на смъртта на Валентин. Според легендата той е бил екзекутиран точно на 14 февруари.
Втората легенда гласи, че в древен Рим в средата на февруари се е чествал празник на женското плодородие, наречен Луперкалий. Празникът представлявал своеобразно поклонение към еротизма, обединяващо в себе си отдаване на почит на богинята на „страстната любов“ и Фавън.
Ежегодно в определен ден на свещено за римляните място се принасяли в жертва животни. Кожата им се одирала и от нея се правели ритуални бичове. След обилната празнична трапеза, на която вероятно присъствали само мъже, представителите на силния пол се събличали голи и тичали по града, удряйки с бичовете си всички жени на детеродна възраст.
Смятало се, че бичуваните на този ден дами скоро ще забременеят и ще имат леко раждане. В края на празника се събличали и жените. Не е изключено тържеството да е завършвало с оргии, след които някои жени наистина да са забременявали.
Според легендата тези „развлечения“ са възникнали не като повод за веселба, а като акт за подобряване на демографската ситуация. По онова време в Рим имало вълна от спонтанни аборти и много жени раждали мъртви деца.
Оракулът, към когото се обърнали за съвет, казал, че само удрянето на жени с кожи на жертвени животни може да предотврати измирането на нацията.
Лупрекалий се празнувал почти 800 години и бил отменен само след окончателното възцаряване на християнската религия в Рим. Но тъй като празникът бил много популярен сред местното население, пълната му забрана би предизвикала бунтове и народни вълнения. Затова свещенослужителите постъпили така, както често се прави с езическите празници. Заменили Лупрекалий с нов празник, честващ християнската любов и избрали за символ човек, който е умрял за стремежа си да помага на влюбените.
Според третата легенда Валентин не бил свещеник. Той бил просто един от първите тайни християни, а бидейки и патриций (представител на висшата класа в Рим) можел да провежда обреди за кръщаване и венчавка.
Валентин покръстил слугите си, а когато двама от тях признали, че се обичат, решил да ги венчае по християнски обичай. По време на сватбата в дома му нахълтала градската стража и арестувала слугите. Като благородник Валентин би избегнал наказанието, докато слугите му веднага били осъдени на смърт. В желанието си да ги подкрепи в този труден за тях миг, патрицият написал няколко реда на червена хартия с формата на сърце.
Смятало се, че този знак символизира християнската любов. Отначало Валентин смятал да прати писмото по малко сляпо момиче, предполагайки, че стражите ще го съжалят и няма да го наранят. В последния момент обаче патрицият си променил решението, отишъл лично в тъмницата и уредил слугите му да бъдат помилвани, жертвайки собствения си живот.
Преди екзекуцията той дал на сляпото момиченце писмо-сърце. Казват, че момичето прогледнало и пораснало много красиво. Тази история звучи толкова нагласено, че имаме всички основания да я смятаме за измислена десетилетия по-късно от споменатите събития.
Друга легенда гласи, че Валентин бил свещеник, който имал достъп до килията на християните. Те били подлагани на ужасни мъчения и унижения, тъй като християнството още не било национална религия. Първите християни били жестоко преследвани и най-често убивани. Валентин организирал заговор със стражата и организирал няколко бягства. Но когато заговорът бил разкрит, самият свещеник бил хвърлен в тъмницата и екзекутиран след ужасни изтезания. В тази легенда не се споменава нищо за влюбени. Тя разказва само за християнската любов към ближния и съчувствието, което проявил Валентин към заточените християни.
Православната църква има противоречиво отношение към Деня на влюбените. Много свещенослужители смятат празника за чужд и дори езически. Работата е там, че свети Валентин е мистична фигура и съществуването му не е потвърдено от никакви документи.
Римо-католическата църква също не разполага с доказателства за съществуването му, а за „титлата“ свети Валентин претендират едновременно двама светии – Валентин Римски и Валентин Интерамнски. И двамата са ранни християнски мъченици, загинали чрез екзекуция след жестоки изтезания.
Според някои източници на 14 февруари 269 г. наистина е бил убит християнин на име Валентин. Не се знае обаче за какво точно е бил обезглавен. Тъй като легендите за свети Валентин са до голяма степен съмнителни, през 1969 г. празнуването на католическия Ден на свети Валентин е отменено като общоцърковно събитие.