Задушници сa дните в годината, в които се прави помен в чест на починалите. Православните християни молят Господ да прости греховете на своите близки покойници.
През годината има три Задушници – през февруари/март (голяма или месопустна), май/юни (черешова) и началото на ноември (архангелова). Те се падат в съботите преди Месни заговезни, след Спасовден и около Архангеловден съответно според православния календар в България.
Съдържание
Голяма (Месопустна) задушница – 23 февруари 2025
Голямата Задушница е в съботата преди Месни Заговезни (Неделя Месопустна) преди Великия пост.
Голяма задушница през 2025 година – 23 февруари
Голяма задушница през 2026 година – 14 февруари
Голяма задушница през 2027 година – 6 март
Голяма задушница през 2028 година – 19 февруари
Голяма задушница през 2029 година – 10 февруари
Черешова Задушница – 7 юни 2025
Черешова Задушница е в съботата преди Петровите пости и името й идва от периода й, когато зреят черешите.
Черешова задушница 2025 година – 07 юни
Черешова задушница 2026 година – 30 май
Черешова задушница 2027 година – 19 юни
Черешова задушница 2028 година – 3 юни
Черешова задушница 2029 година – 26 май
Архангелова задушница – 1 ноември 2025
Архангелова (мъжка) Задушница е в съботата преди Архангеловден и е последната за годината.
Архангелова задушница 2025 година – 1 ноември
Архангелова задушница 2026 година – 7 ноември
Архангелова задушница 2027 година – 6 ноември
Архангелова задушница 2028 година – 4 ноември
Архангелова задушница 2029 година – 3 ноември
Какво е Задушница?
“На всяка една Задушница ние, като християни си спомняме за нашите близки – нашите предци. За тях извършваме заупокойни служби, панихиди, литургии и прочие. Прието е на самия ден в църквата да се извършва литургия или панихида, или пък и двете да се извършат. Това са особени служби, на които споменаваме, както починалите служили свещеници, архиерей, монаси, близки и далечни наши познати, сродници по тяло и душа. От друга страна по същия начин да си спомним всички онези починали християни, онези които са забравени и на които няма кой да отиде.”
по думите на отец Михаил Станкович, председател на храмовете и енориите в община Брезник
Какво се прави на Задушница?
Във всеки православен храм на задушница се прави Обща панихида за починалите. Там се молим за душата на мъртвите и палим свещ.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – правило се три кръга по края на гроба.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята – добродетелите на починалия.
Голямата задушница, последната за годината, е различна с общата трапеза на гробищния парк, на която се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите “Бог да прости”. Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
На нея се правят и раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати. В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.
На този ден не се работи, не се пере, не се върши никаква домакинска работа.
View this post on Instagram