Великден 2020 – Кога са почивните дни за Великденските празници?

На Великден християните честват най-важният ден за Православната църква през годината. Той е през април или началото на май. Дните от Велики петък до Велики понеделник са национални празници т.е. те са неработни и неучебни дни в България.

Кога е Великден?

Според календара за 2020 Великден се пада на 19 април 2020. Почивните дни около Великденските празници започват от 17 април (петък) и приключват на 20 април (понеделник).

Според календара за 2021 Великден се пада на 2 май. Великденските празници започват от 30 април (петък) и приключват на 3 май 2021 (понеделник)

Година Дата
2020 19 април
2021 2 май
2022 24 април
2023 16 април
2024 5 май
2025 20 април
2026 12 април
2027 2 май
2028 16 април
2029 8 април
2030 28 април

Великден всяка година е на различна дата. Той е неделята на Страстната седмица, която е понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние.

Спрямо Великден се определят и редица празници, които не са с фиксирани дати от православната църква.

Как се изчислява Великден?

Великден съвпада в 50% от случаите при Западната и Източната църква, като в останалите случаи католиците празнуват по-рано.

Принципът на определяне на датата е определен на Първия вселенски събор през 325 година. Там е прието, че християните ще празнуват на неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие, което е фиксирано на 21 март.

Основната причина за разминаването между двете църкви е, че православната определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а католическата използва Григорианския.

Що се отнася до Пасхата, православната църква има едно правило спрямо нея. В случай, че датите на Великден и Пасхата съвпадат, то тогава православната църква го отлага с 1 седмица.

Разлики между Православния и Католически Великден

Освен разликата в датата на празнуване, католиците и православните християни имат се различават и в някои други обичаите при отбелязването на празника.

Великденският символ на католиците е заекът и на Запад е традиция децата да търкалят боядисани яйца по наклонена ливада като състезание. От своя страна православните християни имат червеното яйце за символ и децата се борят с яйца, търсейки “биячът”, за когото са отредени много щастие, благополучие и отлично здраве.

Разлики има и при богослужението. Едно от тях е, че православните християни посрещат Възкресение Христово след полунощ на събота срещу неделя, но никога преди изгрев слънце. От своя страна пък католиците се поздравяват с „Христос воскресе” в сутринта на неделя сред изгрева.

История на празника

Възкресение Христово обобщава в същността си християнската вяра във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт. Затова и физическата смърт на Иисус Христос е празник, на който се слави не края на живота, а освобождението от земната тежест и прехода към вечното духовно битие.

Според Библията Тайната вечеря на Иисус и учениците му е била в нощта на юдейския празник Пасха. Христос умира на следващия ден (Велики петък).

Възкресение Христово е неделята, когато всички християни честват. То се пада на третия ден, след като Иисус Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

Традиции

Преди Великден има 40 дневен пост, когато всички християни се въздържат от животински продукти. През цялата Страстна седмица не се е работило.

Модерните времена, в които днес живеем, са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се ходи на църква, хората да се пременят в нови дрехи, да не се работи по великденските празници.

Първият ден на Великденските празници е Велики четвъртък. На него боядисваме великденските яйца. По традиция първото яйце трябва да е червено, защото символизира на кръвта на Христос.

На Велика събота се посещава църква, където в полунощ християните се поздравяват с “Христос воскресе!” и получават за отговор “Воистина воскресе!”. След това всички излизат навън и обикалят църквата три пъти със запалени свещи.

Ходенето на гости на семейство, приятели, кръстници и кумове е нещо нормално също. Обикновено се носят яйца, козунак и вино. Младите семейства по традиция трябва да занесат козунак и червени яйца на своите кумове, шафери и девери в първите години след сватбата си.

Великденската Трапеза

Какво се слага на масата на Великден?

Велика неделя (Възкресение Христово) е краят на Страстната седмица и 40 дневните Велики пости. Този семеен празник се свързва с изобилие от забава и хапване. Типично на трапезата са великденските яйца, агнешкото месо и козунакът, както и изобилие от салати и всякакви домашни гозби. На нея се чукаме и с боядисаните яйца.

Яйцата

Яйцето символизира прераждането и раждането на човека в християнството, но също така може да се тълкува и като прераждането на природата през пролетта точно около Рождество Христово.

Яйца се боядисват сутрин на Велики четвъртък от най-възрастната жена в семейството. Традиционно Великденските яйца са или едноцветни (стандартни цветове са червено, синьо, зелено, жълто и тн.), или рисувани (наричани още “писани”, парашки или шарени). Вторият вид обичайно е за подаряване на приятели, семейство и гости.

Първото боядисано яйце е винаги червено. То се търка от стопанката по лицето на всяко дете от семейството и се бае за здраве. На места в България с него се потъркват лицата на младите моми също.

Преди изкуствените оцветители отвари от билки са били използвани за оцветяването. Примери са брош (червена багра), коприва (зелена багра), смрадлика (оранжева багра), орехи или ябълкови кори (жълта багра). За украса са били използвани листа от магданоз или фигурки, рисувани с цветни моливи и/или восък.

Първото червено яйце се поставя под иконостаса и на следващия Велики четвъртък по неговата вътрешност са се гадаели бъдещето на дома и стопаните му. Поверието е гласяло, че то пази дома. На някои места в България яйцето е било заравяно на Гергьовден в средата на нивата, за да я пази от градушки.

Козунаците

В сутринта на Велика събота стопанката в семейството меси обредни хлябове, след като се облича с нови и/или чисти дрехи. Те могат да бъдат няколко вида и присъстват за семейната трапеза.

Великденският обреден хляб (с многото си имена като великденска кукла, яйченик, чупник, паска, писан кравай, кукулник, плетеница, великденски колак и още) в наши дни е козунакът. Традиционно обаче обредните пити се правят от пшеничено брашно с нова квас, забъркана на Велики четвъртък. Използва се също така мазнина и е намазан преди изпичането с яйце. По време на втасването му в тестото се поставя зеленина.

Обредните хлябове може да са кръгли или продълговати с различни шарки по тях, а в средата му се полага червено яйце. Щом се сложи на масата, хлябът чупи, така че за всички около трапезата да има по едно парче.

Разновидност на тези хлябове е те да са сладки. Козунакът се появява във Франция през 17-18 век, а в България – в 19ти век. Около 20-те 20-те години на 20 век обаче той започва да става традиционен по Великден първо в градовете, а после и в селата.