24 май е един от най-светлите български национални празници. На тази дата честваме Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. До 2020 година празникът беше познат като Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
24 май, известен още като Ден на Св.св. Кирил и Методий и Празник на буквите е денят, в който отбелязваме създаването на първата българска азбука – глаголицата, от светите братя Кирил и Медодий през 862/863г., приноса на техните ученици към разпространението на словото и православното християнство, както и създаването на кирилицата в края на IX век.
Днес празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник на всички просветители, учени, творци и светли умове в българската история и съвремие. 24 май е един от официалните български празници, неучебен и неработен ден.
История на празника 24 май
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. отбелязването на Деня на българската просвета и култура и църковното възпоминание на Св.св. Кирил и Методий се честват на един ден – 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват църковен празник на Св Св Кирил и Методий на 11 май и светски празник на 24 май. Денят на славянската писменост и култура е обявен за официален празник на Народна Република България с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година.
Химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост е “Върви, народе възродени”. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г в град Русе. Първоначалният текст бил озаглавен „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и е публикуван през 1892г в сп. “Мисъл”, кн. IX-X. Музиката към химна е създадена от през 1901г.
Как се отбелязва 24 май?
24 май е празник, какъвто другите народи по света нямат – на писмеността, просветата, културата. Това е празникът, който се чества от най-дълго време в близкото ни минало и има ключово значение в българската история – той служи като обединител на българите преди Освобождението през 1878г, стимул в дискусиите за църковна независимост от началото на 18 век и демонстрация против асимилацията на българите преди Съединението през 1885г и Независимостта през 1908г.
Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много неславянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците – общо приблизително около 200 милиона души.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България – в Русия той се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В град Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.
У нас, 24ти май е един от най-любимите празници на ученици, студенти и учители. В училищата и университетите Денят на българската просвета и култура се отбелязва с множество литературни конкурси, рецитали и концерти.
В по-малките населени места 24 май се чества с венци, тържества и веселби в центъра на селището, а в големите градове и регионални центрове, Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва с паради, общоградски шествия и тържествени церемонии.
На този неучебен и неработен ден общинските и регионалните музеи и галерии приемат посетители с вход свободен.
Също така може да изберете и използвате едно от нашите пожелания за 24 май!
Още информация за Денят на славянската писменост и култура
Светите братя Кирил и Методий са обявени за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II през 1980 година.
По инициатива на Министъра по Европейските въпроси Меглена Кунева, през 2005г . Нов български университет издава сборник на 21 европейски езика с превод на българския всеучилищен химн „Върви народе възродени!“.
През 2007 г. кирилицата е призната за третата официална европейска азбука, наред с латиницата и гръцката азбука.