Съдържание
Кога е Гергьовден?
На 6 май (Гергьовден) всяка година се честват Денят на храбростта и празникът на Българската армия. Това е професионалният празник на българските военнослужещи и на Военния орден “За храброст”.
Шести май се чества из множество градове и села в България, но най-голямо е празненството в София. Денят е един от българските официални празници и неработни дни.
Виж списък с всички, които имат имен ден на Гергьовден.
Също така може да изберете и използвате едно от нашите пожелания за Гергьовден!
Свети Георги Победоносец
Гергьовден (още известен на места като Гергювден, Гергевден, Гюрговден или Джурджовдън) е на 6 май, когато се чества Свети Георги Победоносец, великомъченик за християнската вяра. Той е покровител на Англия, България, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убит от него змей. В Гърция и Румъния се чества паметта му на 23 април. Българската православна църква, както и православните църкви в Грузия, Русия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора честват светията на шести май.
Св. Георги е приет като повелител на пролетната влага и плодородието както и покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.
Свети великомъченик Георги Победоносец е почитан и от източните, и от западните християнски църкви, а също така и в Исляма. В края на 3 и началото на 4 век сл. Хр. по времето на император Диоклециан той е войник в Римската империя. В Кападокия (днешна Мала Азия) св. Георги получава военната титла трибун, когато е само на 20 години. През 303 г., е убит, тъй като е защитавал християнската вяра срещу волята на императора.
История на Деня на Българската армия
Денят на храбростта се чества от Българската армия за първи път с нейното създаване от указ № 1 на 1 януари 1880 г. от княз Александър Батенберг. Тогава е учреден военният орден „За храброст“ по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Избраната дата на празника е 23 април, което е денят на свети Георги Победоносец (Гергьовден). През 1916 г., при преминаването от Юлианския към Грегорианския календар, датата се измества на 6 май.
След създаването си Денят на българската армия се чества скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ и малък военен парад в София. Между 1912 и 1918 г. по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война на шести май празникът се отбелязва в бойни условия.
От Освобождението на България до 1919 г. и подписването на Ньойския договор в България се празнувал на 27 ноември и Денят на победата, който е бил известен като малкия Гергьовден. От 1920 г. започва да се чества само Ден на храбростта на 6 май. От същата година стават и традиционни големите военни паради в София, на които присъстват Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена „За храброст“, военните аташета и десетки хиляди граждани.
Военните паради на Гергьовден се преустановяват през 1947 г. с постановление на Министерския съвет, председателстван от Георги Димитров. Денят на Българската армия се променя на 9 септември, а от 1953 г. – на 23 септември.
След смяната на властта през 1989 г. Седмото Великото народно събрание определя за ден на Българската войска 23 август, което е бил денят на решителните боеве при Шипка по време на Руско-турската освободителна война. През 1993 г. с постановление 15 на Министерския съвет датата е върната на 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Военният парад в София на 6 май
От 9.00 часа на 6 май се отслужва панихида за загиналите военнослужещи, молебен за живите и водосвет на бойните знамена на България, след което се поднасят венци и цветя в памет на загиналите пред паметника на Незнайния войн.
Парадът по случай Денят на храбростта и Българската армия започва от храм-паметник „Свети Александър Невски“ и преминава покрай Централния военен клуб към Президентството. Той започна по традиция в 10.00 часа и в него участват:
- Знаменен взвод на Националната гвардейска част
- Гвардейски представителен духов оркестър
- Представителен блок от Военна академия „Г. С. Раковски“ с бойното знаме на академията
- Представителен блок от Националната гвардейска част с бойното знаме на частта
- Представителен блок от Националния военен университет „Васил Левски“ с бойното знаме на университета
- Представителен блок от Сухопътните войски с бойните им знамена
- Представителен блок от Военновъздушните сили със знамето на ВВС
При изпълнението на Националния химн на България по време на парада се изпълняват и артилерийски салюти. Задължително е присъствието на празника на върховния главнокомандващ на Българската армия – Президента на Република България.
Военният парад на Деня на храбростта и Българската армия се посещава от десетки хиляди българи, които намират място пред Българска Народна Банка, около Президентството, градинката на Народния театър и от двете страни по тротоара на бул. “Цар Освободител”. Във вип ложата намират място политици, висши военни, ветерани от войните и представители на военнопатриотични съюзи.
В 12.00 ч. пред Администрацията на Президента на Р. България на бул. “Дондуков” 2 се състои тържествената смяна на караула. Това е и официалният край на отбелязването на празника.
Трябва да бъде отбелязано, че в денят преди празника понякога се отслужва молебен за здраве за Българската армия в църквата „Свети Георги Победоносец“. Това се е случвало и на 6 май, но понякога се променя според финалната програма за празника.