Лазаровден – Празникът на Свети Лазар (24 април 2021) ✝️

Българската патриаршия чества паметта на Свети Лазар на Лазаровден според православния календар в България. Празникът е познат и като Лазарова събота, Лазарица, Лазар в различни части на България.

Кога е Лазаровден през 2021?

На 24 април 2021 отбелязваме Лазаровден. Празникът е подвижен и винаги се пада в събота точно 8 дни преди Великден. В следващите години ще се отбелязва на 16 Април 2022, 8 Април 2023, 27 Април 2024 и 12 Април 2025.

Вижте празникa на Свети Лазар на календара за 2021 година.

Кой празнува имен ден на Лазаровден?

Именници на Лазаровден са хората, носещи имената Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар.

Каква е историята на Свети Лазар?

В Новия Завет Свети Лазар е ученик на Исус Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

Четири дни след смъртта на Лазар, той е възкресен. Бог казва „Лазаре, излез вън!“. Лазар се съживява и излиза от гробницата си. Чудото на Лазаровото възкресение предизвиква непоносимо негодувание в първосвещениците и фарисеите.

Какво се прави на Лазаровден по традиция?

Според поверията и традициите на Лазаровден се изпълнява обичая Лазаруване. Младите жени, наречени лазарки, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите са пременени в традиционни фолклорни носии и обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.

Група от лазарки на Лазаровден

В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

– В Софийско най-голямата и най-порядъчната мома се признава за ,,селска кумица”, която води групата на лазарките. Тя се състои от шест или седем лазарки, които оформят една чета. В четата има четири ,,пеячки” и две ,,шеталици”, а седмото момиче носи кошницата за яйцата.

– В Добруджа и в някои тракийски райони лазаруват малки момичета до 10-12 години. Едно или две от тях са облечени като ,,булки” и забулени с червена кърпа. Докато булката ,,шета”, т.е играе, останалите пеят.

– В южните и източни райони на България лазарските групи са от по-големи моми и са известни с названията ,,Лазарица”, ,,буенец”, ,,кол”, ,,прът”. Начело на групата застава момата, която знае най-добре песните и умее да води най-добре лазарското хоро. Носи названията ,,боеница”, ,,войвода”, ,,кума”, „изводачка”, ,,чаушка”. Последната мома на хорото се нарича „яйчерик”, понеже тя носи кошницата с яйцата. Водачката на групата носи кърпа, с която играе и накрая на танца я слага върху рамото на стопанката, която връзва в нея пари. Брашното, с което стопанката дарява лазарките го изнася в сито, което търкулва, като е хубаво то да се захлупи. Това предвещава добра година.

– В Североизточна България се наблюдават три възрастови групи лазарки – малки момиченца, момичета между 10 и 13 години и големи моми, като именно в тази последователност те обикалят селото.

– В отделни села на Русенско, Разградско и Бургаско в групата на момите има две обредни лица- „буенек”и „булка”. Буенекът е мома, облечена в мъжка риза, с калпак на главата и разпуснати коси. На кръста й са окачени разноцветни кърпи, носи дървена сабя или „върбия”, която върти над главата на булката при изпълнението на обредния танц. За булка се избира 8-10 годишно момиче с живи родители. Облечено е в булчински дрехи и забулено с червена кърпа.

– В Източна Тракия лазарките правят кукла, като обличат кросно или кръстачка от чекрък в женски дрехи. Пръскат куклата с вода на чешмата или я пускат в кладенец. Даровете от лазаруването продават и купуват с парите вълна, изпридат я и изтъкават въжета за люлките на Гергьовден. Единствено от брашното приготвят „лазарски” хляб и го раздават на всички в селото.

– Общо за всички лазарски групи е изискването в облеклото им да има елементи от невестинска премяна.

– Върбовото моминско венче е могъщ пазител на момата. То я пази от магии и завист, както и от змейова любов. Ако змей залюби мома, тя не поглежда ергените и не минава под венчило.

– След кумиченето момите „говеят” , т. е. не говорят на кумата до Великден, когато се събират на гости в дома ѝ. Там се гощават и заедно с ергените се черпят с питиета. При първото пиене всички пият „закукено”- мома и ерген си кръстосват ръцете с чашите и така пият. По този начин показват чувствата си един към друг.

Картички за Лазаровден с пожелания

Очаквайте скоро картички и пожелания за Честит Лазаровден!


Източници

  1. taratanci.com
  2. peika.bg
  3. dechica.com