Лазаровден – Празникът на Свети Лазар (16 Април 2022) ✝️

Българската патриаршия чества паметта на Свети Лазар на Лазаровден според православния календар в България. Празникът е познат и като Лазарова събота, Лазарица, Лазар в различни части на България.

Кога е Лазаровден през 2022?

На 16 Април 2022 отбелязваме Лазаровден. Празникът е подвижен и винаги се пада в събота точно 8 дни преди Великден. В следващите години ще се отбелязва на 8 Април 2023, 27 Април 2024 и 12 Април 2025.

Виж списък с всички хора, които са именници на Лазаровден.

Също така може да изберете и използвате едно от нашите пожелания за Лазаровден!

Каква е историята на Свети Лазар?

В Новия Завет Свети Лазар е ученик на Исус Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

Четири дни след смъртта на Лазар, той е възкресен. Бог казва „Лазаре, излез вън!“. Лазар се съживява и излиза от гробницата си. Чудото на Лазаровото възкресение предизвиква непоносимо негодувание в първосвещениците и фарисеите.

Какво се прави на Лазаровден по традиция?

Според поверията и традициите на Лазаровден се изпълнява обичая Лазаруване. Младите жени, наречени лазарки, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите са пременени в традиционни фолклорни носии и обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.

Група от лазарки на Лазаровден

В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

– В Софийско най-голямата и най-порядъчната мома се признава за ,,селска кумица”, която води групата на лазарките. Тя се състои от шест или седем лазарки, които оформят една чета. В четата има четири ,,пеячки” и две ,,шеталици”, а седмото момиче носи кошницата за яйцата.

– В Добруджа и в някои тракийски райони лазаруват малки момичета до 10-12 години. Едно или две от тях са облечени като ,,булки” и забулени с червена кърпа. Докато булката ,,шета”, т.е играе, останалите пеят.

– В южните и източни райони на България лазарските групи са от по-големи моми и са известни с названията ,,Лазарица”, ,,буенец”, ,,кол”, ,,прът”. Начело на групата застава момата, която знае най-добре песните и умее да води най-добре лазарското хоро. Носи названията ,,боеница”, ,,войвода”, ,,кума”, „изводачка”, ,,чаушка”. Последната мома на хорото се нарича „яйчерик”, понеже тя носи кошницата с яйцата. Водачката на групата носи кърпа, с която играе и накрая на танца я слага върху рамото на стопанката, която връзва в нея пари. Брашното, с което стопанката дарява лазарките го изнася в сито, което търкулва, като е хубаво то да се захлупи. Това предвещава добра година.

– В Североизточна България се наблюдават три възрастови групи лазарки – малки момиченца, момичета между 10 и 13 години и големи моми, като именно в тази последователност те обикалят селото.

– В отделни села на Русенско, Разградско и Бургаско в групата на момите има две обредни лица- „буенек”и „булка”. Буенекът е мома, облечена в мъжка риза, с калпак на главата и разпуснати коси. На кръста й са окачени разноцветни кърпи, носи дървена сабя или „върбия”, която върти над главата на булката при изпълнението на обредния танц. За булка се избира 8-10 годишно момиче с живи родители. Облечено е в булчински дрехи и забулено с червена кърпа.

– В Източна Тракия лазарките правят кукла, като обличат кросно или кръстачка от чекрък в женски дрехи. Пръскат куклата с вода на чешмата или я пускат в кладенец. Даровете от лазаруването продават и купуват с парите вълна, изпридат я и изтъкават въжета за люлките на Гергьовден. Единствено от брашното приготвят „лазарски” хляб и го раздават на всички в селото.

– Общо за всички лазарски групи е изискването в облеклото им да има елементи от невестинска премяна.

– Върбовото моминско венче е могъщ пазител на момата. То я пази от магии и завист, както и от змейова любов. Ако змей залюби мома, тя не поглежда ергените и не минава под венчило.

– След кумиченето момите „говеят” , т. е. не говорят на кумата до Великден, когато се събират на гости в дома ѝ. Там се гощават и заедно с ергените се черпят с питиета. При първото пиене всички пият „закукено”- мома и ерген си кръстосват ръцете с чашите и така пият. По този начин показват чувствата си един към друг.


Източници

  1. taratanci.com
  2. peika.bg
  3. dechica.com